Проф. д-р Борис Койчев

Биография

Проф. д-р Борис Койчев (1909-1982) е основоположник и ръководител на първата самостоятелна катедра по биохимия в България. През 1938 г. Създава първата частна лаборатория за клинични изследвания у нас.

Семейна среда

Борис Койчев е роден на 14 юли 1909 г. в София. Семейство Койчеви принадлежало към интелектуалния елит на столицата.  Баща му, арх. Пенчо Койчев, е един от първите български архитекти с академично образование, завършено в Белгия, гр. Гант. Майка му Невена, по баща Тричкова, получава висше образование по социални науки в Белгия, гр. Лиеж (в кратката си автобиография, която датира от 1957 г. Б. Койчев пише, че произхожда –по понятни причини – от чиновническо  семейство?!). Вуйчото на Б. Койчев, д-р Борис Тричков, частен доцент, завършва медицина в Белгия и специализира акушерство и гинекология във Виена. Красивата сграда, частна клиника на д-р Тричков, изградена по проект на арх. Фингов и арх. Маричков и по-скромната, долепена до нея къща, построена от арх. Койчев и обитавана от сем. Тричкови, все още може да се видят на североизточния ъгъл на бул. «Дондуков» и бул. «Левски».  Прабабата на Б. Койчев по майчина линия, чехкинята Йозефина Ираскова1, учи в Прага във Висше девическо училище. Идва в България да просвещава южните славяни, приема православието, преименува се Богдана, омъжва се за българин в Карлово и от 1867 г. учителства 26 години в различни градове.

Ученически и студентски години

Борис Койчев започва първоначалното си образование в немското училище на ул. Париж, между бул. „Дондуков” е ул. „Врабча”, но поради закриването му продължава в българско училище. В прогимназията е съученик с Фео Мустакова, известна балерина и хореографка, дъщеря на ген. Димитър Мустаков. От прогимназията  води начало и приятелството му с бъдещия писател Димитър Димов. Това приятелство продължава до смъртта на писателя.

Б. Койчев завършва Първа мъжка гимназия. „Всички недостатъци в условията се надмогваха от нашите преподаватели – това бяха първоразредни учители с големи дарби като педагози и особено големи знания. Достатъчно е да кажа, че по-голямата част от професорите в Софийския университет са измежду учителите в Първа мъжка гимназия” си спомня Б. Койчев.2 Като гимназист проявява интерес към философия, музика и астрономия, но преди всичко – към химия. В бащиния си дом на първия етаж създава малка химическа лаборатория, в която прави опити. На 14 годишна възраст Б. Койчев и бъдещият писател и професор във Ветеринарния факултет Димитър Димов написват на ръка с индиго и „издават” три екземпляра на списание „Научен преглед”, в което публикуват своите първи научно-популярни статии. Д. Димов рисува корицата. По-късно публикуват в списанието „Ученически подем”, издавано от Първа мъжка гимназия.

След завършване на гимназия Б. Койчев учи право, дипломация и след това заминава за Виена, където учи медицина. Във Виена също така се занимава задълбочено с немската литература и с музика , с историята на града и слага начало на огромната си библиотека и сбирка от грамофонни плочи с класическа музика. Интересува се и от филателия. Интересите му се простират в много и различни области на човешката култура и познание. Както библиотеката, така и фонотеката му са картотекирани с професионална вещина. Библиотеката му отразява всестранните му интереси и включва литература, освен на български, на немски, френски, английски, руски, чешки. Колекцията от грамофонни плочи съдържа творби на известни и по-малко известни композитори на класическа музика, обикновено – в различни изпълнения. В дома си устройва музикални сбирки, на които любители на класическата музика и професионалисти слушат творби и изпълнения на световно известни музиканти. Нерядко съпругата му, пианистката проф. Лили Атанасова, изпраща при него свои студенти за да им „ пусне плоча” – да чуят едно или повече изпълнения на произведение, върху което в момента работят.  След смъртта му колекцията от над 1000 грамофонни плочи е дарена на Българското национално радио от съпругата му и дъщеря му. За колекцията от грамофонни плочи на проф. Борис Койчев Българското национално радио излъчва две предавания, подготвени и осъществени от радиожурналистките Наталия Илиева и М. Пухлева.

Първата частна клинична лаборатория в България

През 1938 г. Б. Койчев създава първата частна лаборатория за клинични изследвания в България3, като я оборудва главно със средствата, получени от продажба на собствената му колекция от пощенски марки. Лабораторията се помещавала на първия етаж  на бащината му къща на бул. „Дондуков” № 66 (сградата е запазена, сега е под № 36). Лабораторията била снабдена с необходимата апаратура, лабораторна посуда и химикали за извършването на клинично-лабораторни изследвания на кръв, урина, стомашен и дуоденален сок, сперма, изпражнения и др. Резултатите се документирали на специални бланки и в лабораторен журнал. Малка част от оборудването е запазено. Лабораторията функционира в продължение на 10 години. Б. Койчев е един от първите български лекари, на които е призната специалност „клинична лаборатория”. 4
Редактирал е ръководства и други публикации в тази област.

Една година след като става завеждащ на новосъздадената Катедра по биохимия към Медицинския факултет в София (това е първата катедра по биохимия в България), Б. Койчев прекратява частна практика.

Лекар, преподавател, учен

След завършване на висшето си медицинско образование постъпва като доброволен лекар при Университетската Терапевтична клиника и Институт по Фармакология в София, където работи две години. От февруари 1941 г. е назначен за редовен асистент при споменатите клиника и институт. От март 1942 г. преминава като асистент към Института по анатомия в Софийския Медицински факултет. От 1 януари е назначен за и.д. главен асистент при Института по физиология и физиологична химия, а от юни 1944 г. става главен асистент при същия институт. През февруари 1946 г. е избран за частен хоноруван доцент към същия институт и през март 1947 г. – за редовен доцент при същия институт. През 1958 г. е избран за професор.

През 1947 г. , 6 октомври, към Медицинския факултет се създава самостоятелна Катедра по биохимия, която се отделя от Катедрата по физиология и физиологична химия.5 Неин първи ръководител става Б. Койчев и остава такъв до 1967 г., когато е принуден да напусне.

Педагогическата дейност на Б. Койчев е изключително богата и наситена. Включва лекции по медицинска биохимия, биохимия с колоидна химия, методи на биохимичните изследвания, неорганична химия:

-медицинска биохимия пред студенти по медицина, стоматология и фармация

– биохимия с колоидна химия пред студенти по медицина

– методи на биохимичните изследвания пред студенти от всички семестри (учебните 1948/9 и 1949/50 г.)

– биохимия пред курсове за началници на Клинични лаборатории (1948 г.), началници на Вътрешни отделения (1947 г.), преквалификационни курсове за зъболекари (1950 г.), Курс по диетично хранене, курсове за самарянки (1945 г.)

– по биохимия в Лаборантския техникум в продължение на 10 години, както и по органична химия.

Написва 9 учебници и ръководства за практически упражнения по биохимия, от тях – 6 – с единствен автор Б. Койчев и 3 – в сътрудничество.

Научните му разработки са в областта на клиничната биохимия – изследване на съставки на телесните течности и тъкани в норма и патология с оглед подпомагане диагностиката и проследяване ефекта от лечението на заболяванията –  дифузионен коефициент на серумните белтъци и фракционирането им, колоидостабилитетни проби, изследване кръвна захар, серумен калций, глутатион и др.

„Проф. Койчев смяташе, че една от най-важните дейности на преподавателя в Медицинския факултет е учебната работа… и се отнасяше към нея с истински пиетет. … При изнасяне на лекциите проф. Койчев не използваше никакви бележки, помощни материали или записки, дори когато поднасяше значително количество цифрови данни за състава на телесни течности, органи и тъкани. Всички метаболитни пътища, витамини и важни биохимични съединения изписваше с формули. …Лекциите бяха с подчертана медицинска насоченост, логично структурирани, спокойни, с акцент върху важни факти и информация. Той изпъстряше материала с интересни и куриозни данни от биохимичната наука, медицината, а понякога при подходящ случай и от музиката. За това лекционната зала беше винаги притихнала, пълна с любознателни и заинтригувани слушатели………Той осъществяваше модерните днес педагогически концепции – да учиш не принуждавайки, а убеждавайки.” 6

Б. Койчев уважава и обича своите студенти. «проф. Койчев беше широко известен с пословичната си точност при започване и завършване на лекциите… Той редовно  по най-деликатен начин контролираше упражненията – започване, протичане и завършек. Принципът му и обяснението за това беше уважението към студентите, тяхното свободно време и почивка, които не позволяваше да бъдат накърнявани. Изпитните сесии протичаха също интересно…Изпитваше сам, но винаги в присъствие на асистент…. гледайки говорещия студент в очите и слушайки го много внимателно. Никога не прекъсваше студентите, за да не ги смути, а си записваше всички пропуски или неточности, които уточняваше след като студента завърши отговора на въпросите си. …Изпитът протичаше като спокоен колегиален разговор….След изпита на студенти, направили му впечатление със сериозната си подготовка, той канеше цялата група и съответния асистент в някой изискан ресторант на вечеря като много деликатно и незабелязано от студентите уреждаше сметката с келнерите….. Проф. Койчев беше крайно благороден, много етичен, а и личност с академичен морал , висококаратов преподавател, чиито лекции бяха едва ли не своего рода свещенодействие.»6

«На лекциите си говореше тихо, увлекателно и успяваше да направи разбираема материята, която мнозина преди смятаха за сложна и трудно достъпна. Владееше аудиторията, залата бе винаги пълна и никой не я напускаше отегчен. …Като изписваше на черната дъска формули и метаболитни вериги, всеки път обясняваше практическото значение за клиниката. Клиническите интерпретации, с които освежаваше лекциите си накрая са естествен плод на богатия му опит – още през 1938 г. той разкрива първата частна лаборатория за клинични изследвания у нас и в продължение на 10 години извършва хематологични и биохимични проби на кръв, урина и др…..В лекциите си никога не напуска строго научната територия на специалността…. В паузата между двата лекционни часа или накрая на лекцията професорът обикновено присядаше на студентските банки и приятелски отговаряше на зададените му въпроси. …На изпит упорито се стремеше да извлече усвоеното от студента, а не да го изпрати унижен от незнанието на излишни подробности. …беше доброжелателен, обичаше студентите си. Кабинетът и дори собственият му дом е бил винаги отворен за консултации на студенти и асистенти по биохимия и срещи с музика и литература». 7

«Ерудицията на доц. Койчев беше потресаваща. …И по време на една лекция «ме слетя» мисълта, че ерудицията на доц. Койчев има някаква телесност, че тя струи не само от устата и очите, а от цялата му личност.»8

За майсторство на Борис Койчев като лектор, забележителната му ерудиция, почтеност, човечност, благородство, обширна обща култура и интереси, за обективния подбор на способни сътрудници, тяхното обучение и издигане  пишат проф. д-р Емил Ангелов, биохимик, започнал работа като асистент в Катедрата по биохимия под ръководство на проф. Койчев, проф. Димитър Колев, биохимик, дългогодишен завеждащ Катедрата по биохимия към Софийския университет – Биологичен факултет, проф. д-р Тереза Джемилева, стоматолог, доц. Й. Йорданов, който е бил хоноруван асистент в Катедрата по биохимия.

В периода, през който проф. Койчев е бил ръководител на  Катедрата по биохимия (1947-1967), там са работили 14 редовни асистенти – Т. Николов, М. Мирчева, Д. Калицин, М. Ночева, К. Колчаков, Г. Саев, А. А. Хаджиолов, К. Данчева, Ц. Грънчарова, Е. Ангелов, Б. Станчев, П. Георгиев, А. Илков. Мнозинството от тях по- късно се хабилитират – проф. Т. Николов, проф. Д. Калицин, доц. К. Колчаков, акад. А. А. Хаджиолов, проф. К. Данчева, проф. Калицин, проф. Е. Ангелов. Със създаване на  катедрата заработва и кръжок по биохимия.  Поради голямата учебна натовареност, в провеждане упражненията по биохимия на студенти по медицина, стоматология и фармация са включени и немалък брой хонорувани асистенти.  (Между тях са по-късно хабилитираните доц. Й. Йорданов и доц. К. Проданов, д-р Д. Генов и много други). „В гласно изказани мисли на негови ученици, станали доценти, професори, някои от които – акад. Румен Цанев, акад. Асен Хаджиолов – учени със световна известност, и сега понякога се прокрадва: „А проф. Койчев ни учеше…” 9

„Проф. Койчев имаше безпогрешен поглед към млади и талантливи сътрудници. Негови кръжочници в кръжока по биохимия бяха бъдещите акад. Румен Цанев и професорите Г. Саев и Е. Гачев.” …За 20 години проф. Койчев успява да открие, обучи и подготви като достойни следовници 6 хабилитирани лица и и да подготви от кръжока още трима – значимо наследство без субективизъм и пречки за развитието на следващото поколение. Това е блестящ пример за висока интелигентност, професионализъм и далновидност в цялостното развитие на Катедрата по биохимия.10

«По отношение на научната работа индивидуалната свобода на асистентите да избират теми и насоки, в които да работят, беше пълна. Накои асистенти провеждаха научната си дейност в Катедрата, други – в Централната клнична лаборатория…, трети в БАН, в Института на проф. Цанев. Всички подлежащи на печат научни трудове, статии или доклади и съобщения за научни конференции биваха разглеждани задължително на Катедрен съвет и едва след съобразяване с всички направени бележки, допълнения или препоръки бяха придвижвани за публикуване. Проф. Койчев никога не се съгласяваше като ръководител катедра да бъде съавтор на научни трудове, в които» нямаше лично участие». 6 Учени като акад. А.А. Хаджиолов, проф. Т. К. Николов, проф. К. Данчева, проф. Д. Калицин, проф. Й. Тодоров, доц. Здравко Георгиев му изпращат копия от свои публикации, надписани «с благодарност и уважение».

Във времето, в което трябвало да се изтъква приоритета на съветската наука, от Б. Койчев «Никога не бе произнесена нито дума за «прогресивното» и оказало се в последствие лъжеучение на Т. Д. Лисенко и О. Лепешинская.» 7.

Борис Койчев не е членувал в политически партии и организации. Бил е член на научни дружества като  Българки лекарски съюз, Физико-математическото дружество, Българското природо-изпитателно дружество, Съюза на научните работници в България (член на ръководството на биохимичната секция).

Участвал е във Втората световна война 1941-1945 г., за което е награден.

11. Приятелство  с Димитър Димов 9, 14

Б. Койчев и Д. Димов са съученици и дружбата им датира от втори прогимназиален клас до смъртта на писателя. Д. Димов подарява на Б. Койчев първите издания на «Поручик Бенц» и на «Осъдени души» с посвещения.

Съпругата на писателя Нели Доспевска отделя на това приятелство много страници в книгата си «Познатият и непознатият Димитър Димов»11 , а в книгата «Димитър Талев, Светослав Минков и Димитър Димов в спомените на съвременниците си»12 има раздел (стр. 485-530), отбелязан с посвещение: «На приятеля му Борис Койчев».

Нели Доспевска, съпругата на писателя Димитър Димов, описва в книгата си  «Димитър Талев, Светослав Минков и Димитър Димов в спомените на съвременниците си» така: влизам бързо и нетърпеливо в «Китев», където знам, че двамата приятели ме чакат . Изведнаж пред мен се изправя невисок човек с големи сивкави очи, в които прозира самовглъбяване, своеобразна насмешливост към света и към самия себе си отчужденост от околната обстановка. Никак не се учудвам, че именно той е най-близкият приятел на Мишо. Обхваща ме нелепото чувство, че има само глава, че тялото му е някаква допълнителна, чужда, маловажна прибавка….В тази глава, в този мозък, който е сигурно дълбоко нагънат, навярно се извършват мисловни процеси, по-сложни и твърде различни от процесите в мозъците на хората, с които току-що съм се разминала на улицата, а също и в процесите в собствения ми мозък, който ми се струва твърде беден в присъствие на двамата приятели».

Всички писма от Димитър Димов Борис Койчев подарява на музея на писателя и много помага на уредничката на музея г-жа Екатерина Иванова за създаването и уреждането и на музея. На паметна вечер през 1992 г., посветена на Б. Койчев, г-жа Ек. Иванова говори за него  и за това колко много й е помогнал за уреждането на музея. След смъртта на писателя Б. Койчев изнася голям брой сказки в различни училища в София и страната, на които разказва спомени и събития от живота на Д. Димов.

Справки

1. В Прага Йозефина Ираскова е състудентка със сестрите Екатерина и Мина Горанови от Карлово от рода Пулиеви. При завръщането на сестрите Горанови в България идва и тяхната състудентка и приятелка Йозефа Ираскова. В Карлово тя се омъжва за Иван Хитев, вуйчо на госпожици Горанови, приема православието и се преименува на Богдана.

По молбата на гражданите Богдана Хитева се предава на просветна дейност. Учителства в Карлово и Калофер. По време на Априлското въстание и след това съпругът й бил търсен от турците и се укрил; Богдана Хитева се спасява благодарение на австрийския си паспорт,  с помощта на американската мисия успява да отиде в гр. Пловдив с трите си деца, едното на 40 дена и от Пловдив под покровителството на австрийския консул заминава за Цариград, гдето се настанява в немския пансион на мис Хирш като учителка на прибраните и настанени от българската екзархия деца от опожарените български села. Когато руските войски са били пред Сан-Стефано дохожда протестантския мисионер Кларк и съобщава на Богдана Хитева, че мъжът и е жив в Свищов, гдето били настанени руските войски. След освобождението на България Богдана Хитева се завръща в България и отново се посвещава на просветна дейност.

Тя е била старша учителка в гр. Татар Пазарджик (днес – Пазарджик), Видин и Самоков, отгдето след 20 годишно учителствуване бива назначена последователно за началница на Девическата гимназия в В.Търново, Ст. Загора и Варна, а след това началница на сиропиталището в гр. Пловдив, откъдето след 26 годишна дейност по просветно дело се пенсионира.

Снимка на Висшето девическо училището в Прага, където учели Богдана Хитева, родена Йозефина Ираскова и госпожици Горанови от рода Пулиеви.

2. Юбилеен празничен вестник ПОДЕМ, април 1999 г. София. Издава І СОУ „Пенчо Славейков”. Проф. Борис Койчев. Спомени.                           Заб. Училището е „наследник” на І Мъжка гимназия, която Борис Койчев е завършил.

3. Н. Койчева. Из историята на клиничната лаборатория в България. Първата частна клинична лаборатория. Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински факултет – София. VIII   Национален конгрес по клинична лаборатория 20 – 22 септември 2007 г. Хотел Самоков, Боровец.

4. През 1949 г. със Заповед отпечатана в бр. 29 на Бюлетина на МНЗ се дава право на специалност по МЕДИЦИНСКА ЛАБОРАТОРИЯ, по-късно ПРЕИМЕНУВАНА в КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ. Това право се присъжда на първите 15 български лабораторни лекари.

5. Медицински факултет катедра по биохимия. 50 години юбилей. София – 1997

6. Проф. д-р Емил Ангелов, д.м.: Спомени за проф. д-р Борис Пенчев Койчев стр. 14-16. В: 60 години медицинска биохимия в България под ред.на проф. д-р Ваньо Митев, Централна медицинска библиотека, София, 2007.

7. Доц. Йорданов. Неувяхващ спомен за проф. Борис Койчев (непубликуван)

8. Проф. д-р Тереза Джемилева, д.м., д.м.н.: Спомени за проф. д-р Борис Койчев стр. 17-19. В: 60 години медицинска биохимия в България под ред.на проф. д-р Ваньо Митев, Централна медицинска библиотека, София, 2007.

9. Проф. Димитър Колев: Проф. Борис Койчев. Благородството – тази забравена добродетел в рубрика «Видни български учени». Сп. «Наука», издание на съюза на учените в България, 1992, бр.3, стр.3-5

10. Доц. Д-р Йордан Йорданов, асистент на проф. Борис Койчев: Именити лекари. Професор Борис Койчев – аристократ по дух, лекар и учен по призвание. Български медицински журнал 2007, Vol. 1, № 2, стр. 4.

11. Доспевска, Нели: «Познатият и непознатият Димитър Димов». Профиздат 1985г.

12. Доспевска, Нели: «Димитър Талев, Светослав Минков и Димитър Димов в спомените на съвременниците си».Български писател – 1974 г., стр. 485-530

13.  Григор Николов. Фамилия Койчеви – дали повече, отколкото взели. В. Сега, 17 януари 2009 г., стр. 42-42.

14. Tribuna Medica. Май 1992, год. XL, брой 2.  Личности в медицината, стр. 24-26